Ecclesiastes 7

1 a  Д обро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден – от рожден ден.

2 b  По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си.

3 c  Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.

4 На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето – в къща, дето се веселят.

5 d  По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави;

6 защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!

7 Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.

8 Краят на една работа е по-добър от началото ѝ; търпелив е по-добър от високомерен.

9 e  Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави.

10 Не думай: „защо прежните дни били по-добри от сегашните?“, защото не от ум питаш за това.

11 Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;

12 f  защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си.

13 g  Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?

14 h  В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него.

15 Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си.

16 i  Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си?

17 j  Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?

18 Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

19 k  Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град.

20 l  Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши;

21 затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули;

22 защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.

23 Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: „ще бъда мъдър“, но мъдростта е далеко от мене.

24 m  Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне?

25 n  Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, –

26 o  и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ – примка, ръцете ѝ – окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея.

27 Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго.

28 p  Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? – Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих.

29 q  Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания.
Copyright information for BulOrth