Genesis 3

1 a  З мията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?

2 Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,

3 само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.

4 b  Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;

5 но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.

6 c  Видя жената, че дървото е добро заядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодоветему и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.

7 d  Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.

8 e  И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, искриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.

9 И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?

10 Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.

11 f  И рече (Бог) : кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?

12 Адам отговори: жената, която мидаде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох.

13 g  Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.

14 h  И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;

15 i  и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.

16 j  На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.

17 k  А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;

18 тръне и бодили ще ти ражда тя; и щесе храниш с полска трева;

19 l  с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.

20 И даде Адам на жена си име Ева
3:20 Живот.
, защото тя стана майка на всички живеещи.

21 И направи Господ Бог на Адама ина жена му кожени дрехи, с които ги облече.

22 n  И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.

23 Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.

24 И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.
Copyright information for BulOrth