Genesis 42

1 a  У зна Иаков, че в Египет има жито, и рече на синовете си: какво гледате?

2 И рече: ето, чух, че в Египет имало жито; идете там и ни купете жито, за да живеем и да не умрем.

3 Десетте Иосифови братя отидоха в Египет да купят жито;

4 b  а Вениамина, Иосифовия брат, Иаков не изпрати с братята му, защото рече: да не би да се случи с него някоя злочестина.

5 И дойдоха Израилевите синове да купят жито заедно с други, които отиваха там, защото в Ханаанската земя имаше глад.

6 c  А началник в оная земя беше Иосиф; той и продаваше жито на всичкия тамошен народ. Братята на Иосифа дойдоха и му се поклониха с лице доземи.

7 d  И видя Иосиф братята си и ги позна; но се престори, че ги не познава, и говореше с тях сърдито и ги попита: отде дойдохте? Те отговориха: от Ханаанската земя, за да купим храна.

8 Иосиф позна братята си, ала те го не познаха.

9 e  И си спомни Иосиф сънищата, които бе сънувал за тях, и им рече: вие сте съгледвачи, дошли сте да огледате слабите места на тая земя.

10 Те му рекоха: не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна;

11 ние всички сме деца на един човек; честни хора сме; твоите раби не са бивали съгледвачи.

12 Той им отговори: не, вие сте дошли да огледате слабите места на тая земя.

13 f  Те рекоха: ние, твоите раби, сме дванайсет братя; ние сме синове на един човек в Ханаанската земя, и ето, най-малкият се намира при баща ни, а единият се изгуби.

14 Тогава Иосиф им рече: тъкмо това ви и говорих, като ви казах: съгледвачи сте;

15 g  ето как ще бъдете изпитани: кълна се в живота фараонов, вие няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат;

16 пратете едного от вас, и нека той доведе брата ви; а вие ще бъдете задържани; тогава ще се открие, дали говорите истина; ако ли не, кълна се в живота фараонов, вие сте съгледвачи.

17 И ги тури под стража за три дни.

18 А на третия ден Иосиф им каза: ето какво да направите, за да останете живи, защото се боя от Бога:

19 ако сте честни хора, нека един брат от вас бъде задържан в къщата, дето сте затворени; а вие идете, занесете жито за гладните си челяди;

20 h  а най-малкия си брат доведете при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете. Тъй и направиха.

21 i  И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.

22 j  Рувим отговори и им рече: не думах ли ви: не грешете против детето? но вие не послушахте; ето, кръвта му се дири.

23 А те не знаеха, че Иосиф разбира; понеже си служеха с преводач.

24 Тогава (Иосиф) се оттегли от тях и заплака. Върна се при тях и говори с тях и, като взе измежду им Симеона, върза го пред очите им.

25 И заповяда Иосиф да напълнят чувалите им с жито, а среброто им да върнат всекиму в чувала, и да им дадат храна за по път. Тъй и стана с тях.

26 Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.

27 И един от тях при нощувката отвори своя чувал, за да даде храна на осела си, и видя среброто си при устата на чувала,

28 и рече на братята си: среброто ми върнато; ето го в чувала ми. Смути се сърцето им, и те с трепет думаха един другиму: какво стори Бог с нас?

29 И дойдоха при баща си Иакова в Ханаанската земя и му разказаха всичко, що се случи с тях, и рекоха:

30 началникът на оная земя приказва с нас сърдито и ни взе за съгледвачи на земята.

31 Ние му рекохме: честни люде сме: не сме съгледвачи;

32 ние сме дванайсет братя, синове на баща си; единият се изгуби, а най-малкият е сега при баща ни в Ханаанската земя.

33 А началникът на оная земя ни рече: ето как ще позная, дали сте честни люде: оставете при мене единия си брат; а вие вземете жито за гладните си челяди, идете си

34 и доведете при мене най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а честни люде; ще ви пусна брата ви, и вие ще можете да търгувате в тая земя.

35 k  А когато изпразняха чувалите си, ето че всекиму възелът със среброто беше в чувала му. Като видяха възлите със среброто си, те и баща им се уплашиха.

36 l  А баща им Иаков рече: оставихте ме без деца: Иосифа няма, и Симеона няма, а искате и Вениамина да вземете, – всичко това се струпа върху мене!

37 m  Рувим отговори на баща си: убий двамата ми синове, ако ти го не доведа; дай го в моите ръце; аз ще ти го върна.

38 n  Той рече: няма да иде син ми с вас, защото брат му умря, и той остана сам; ако се случи злочестина с него по пътя, в който ще отидете, ще свалите седината ми с тъга в гроба.
Copyright information for BulOrth