Hebrews 12

1 a  З атова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще,

2 b  имайки пред очи началника и завършителя на вярата – Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.

3 c  Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно.

4 d  В борбата си против греха още не сте се противили до кръв

5 e  и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: „сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава.

6 f  Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема“.

7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

8 Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни, деца, а не синове.

9 g  При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях; не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?

10 h  Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя за полза, та да участвуваме в Неговата светост.

11 Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност.

12 i  Затова „укрепете отпадналите ръце и ослабналите колене“

13 и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а поскоро да се изцери.

14 j  Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа,

15 k  като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина;

16 l  да не би да има между вас някой блудник, или нечестивец като Исава, който за една гозба се отказа от първородството си.

17 m  Защото знаете, че и отпосле той, желаейки да наследи благословението, биде отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, ако и да бе го молил за това със сълзи.

18 n  Вие не сте пристъпили към осезаема планина, и пламнал огън, и облак, и мрак, и буря,

19 o  и тръбен звук, и говорещи глас, слушателите на който молеха да им се не говори вече,

20 p  защото не можеха да изтърпят онова, що им се заповядваше: „и звяр ако се допре до планината, с камъни ще бъде убит, или със стрела застрелян“.

21 q  И толкова страшно беше онова, което се виждаше, че и Моисей рече: „ужасен съм и треперя“.

22 r  Вие обаче пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели,

23 s  към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство,

24 t  и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване, която подобре говори от Авелевата.

25 u  Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото, ако не останаха ненаказани ония, що отказаха да слушат оногова, който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата,

26 v  Чийто глас тогава поклати земята, и Който сега се обещава и казва: „още веднъж Аз ще потреса не само земята, но и небето“.

27 w  Думите: „още веднъж“означават, че колебливото, като сътворено, ще се измени, та да пребъдва неколебливото.

28 x  И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх,

29 y  защото нашият Бог е огън, който изтребя.
Copyright information for BulOrth