Job 17

1Д ишането ми отслабна; дните ми гаснат, гробища отпреде ми.

2 Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.

3 Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене?

4 a  Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват.

5 b  Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат.

6 c  Той ме направи притча за народа и гаврило за него.

7 d  Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка.

8 Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.

9 Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.

10 Пристъпвайте вие всички и приближете си; не ще намеря мъдър между вас.

11 Дните ми преминаха: мислите ми притежание на сърцето ми – са разбити.

12 А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.

13 Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;

14 e  на гроба ще река: ти си ми баща, на червея – ти си ми майка и сестра.

15 А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?

16 Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.
Copyright information for BulOrth