Job 30

1А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.

2 И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.

3 Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;

4 късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.

5 Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,

6 за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.

7 Реват между храстите, врат се под тръните.

8 Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!

9 a  Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им.

10 b  Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми.

11 Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.

12 Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.

13 А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.

14 c  Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми.

15 Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.

16 d  И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.

17 Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.

18 С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.

19 e  Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел.

20 f  Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, – стоя, а Ти само ме гледаш.

21 Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.

22 Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.

23 g  Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи.

24 h  Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани?

25 i  Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните?

26 j  Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма.

27 Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.

28 Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.

29 k  Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици.

30 l  Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега.

31 m  И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми – глас плачевен.
Copyright information for BulOrth