Job 31

1 a  З авет направих с очите си да не помислям за девица.

2 Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?

3 Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?

4 b  Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?

5 Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, –

6 нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.

7 c  Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,

8 d  нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.

9 e  Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, –

10 f  нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,

11 g  защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;

12 h  това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.

13 i  Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,

14 какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?

15 Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?

16 j  Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?

17 k  Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?

18 l  Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.

19 m  Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, –

20 n  чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?

21 o  Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,

22 p  нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,

23 q  защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.

24 r  Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?

25 Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?

26 s  Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви,

27 t  прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си?

28 u  Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго.

29 v  Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина?

30 Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.

31 Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?

32 w  Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника.

33 x  Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци,

34 щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.

35 О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;

36 щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;

37 щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.

38 Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,

39 y  ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците,

40 нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик – къклица. Думите Иовови се свършиха.
Copyright information for BulOrth