John 12

1 a  Ш ест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.

2 b  Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

3 Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

4 Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:

5 защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?

6 c  Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. ( Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

7 А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.

8 d  Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.

9 Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.

10 А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,

11 защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

12 На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,

13 e  взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

14 А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:

15 f  „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“.

16 Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

17 Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.

18 Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.

19 А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.

20 Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;

21 те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.

22 Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.

23 Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.

24 Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.

25 g  Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.

26 h  Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.

27 i  Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.

28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.

29 А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.

30 Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.

31 j  Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.

32 k  И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.

33 А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

34 l  Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?

35 Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.

36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.

37 Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,

38 m  за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?“

39 Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:

40 n  Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря“.

41 Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.

42 Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43 o  защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.

44 А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;

45 и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.

46 p  Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.

47 q  И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.

48 r  Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.

49 s  Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.

50 И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.
Copyright information for BulOrth