Leviticus 7

1 a  Т ози е законът за жертвата за вина: това е велика светиня.

2 b  Жертвата за вина трябва да се коли на онова място, дето се коли всесъжението, и с кръвта ѝ да се ръси жертвеникът околовръст.

3 c  Приносителят трябва да представи всичката ѝ тлъстина, опашката и тлъстината, която обвива вътрешностите,

4 d  и двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; нека отдели това заедно с бъбреците;

5 а свещеникът да изгори това на жертвеника в жертва Господу: това е жертва за вина.

6 e  Всяко мъжко от свещенически род може да я яде. Тя трябва да се яде на свето място: това е велика светиня.

7 f  Един е законът както за жертвата за грях, тъй и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който чрез нея извършва очистянето.

8 g  И когато свещеникът принася чия да е жертва за всесъжение, кожата от жертвата за всесъжението, която принася, принадлежи на свещеника.

9 h  И всеки хлебен принос, печен в пещ, и всеки такъв, приготвен в подница или в тава, принадлежи на свещеника, който я принася.

10 i  И всеки хлебен принос, смесен с елей, както и сух, принадлежи на всички синове Ааронови, по равен дял всекиму от тях.

11 j  Този е пък законът за мирната жертва, която се принася Господу:

12 k  ако някой я принася от благодарност, то заедно с благодарствената жертва, да принесе безквасни хлябове, месени с елей, и безквасни питки, намазани с елей, и пшенично брашно, напоено с елеи, хлябове, месени с елей.

13 При благодарствената мирна жертва, освен питки, нека принася като свой принос квасен хляб.

14 От всичкия си принос нека принесе едно кое и да е като възношение Господу: това да принадлежи на свещеника, който ръси с кръвта от мирната жертва.

15 l  Месото от благодарствената мирна жертва да се изяде в деня, когато се принася; от него да се не оставя до сутринта.

16 m  Ако ли някой принася жертва по оброк или от усърдие, то жертвата му се яде в деня, когато се принася; останалото от нея може да се яде и на другия ден.

17 n  А каквото от жертвеното месо остане до третия ден, да се изгори на огъня.

18 Ако пък ядат месото от мирната жертва на третия ден, тя не ще бъде благоприятна; на оногова, който я принесе, тя няма да се зачете за нищо: това е осквернение, и който яде от нея, ще вземе грях върху си.

19 o  Ако това месо се допре до нещо нечисто, да се не яде, а да се изгори на огън; чистото пък месо може да яде всеки чист.

20 p  Ако ли някой има върху си нечистота и яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си.

21 q  И ако някой, след като се е допрял да нещо нечисто, до човешка нечистота, или до нечист добитък, или до някой нечист гад, яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си.

22 И рече Господ на Моисея, думайки:

23 r  кажи на синовете Израилеви: не яжте никаква тлъстина нито от вол, нито от овца, нито от коза.

24 Тлъстина от умряло и тлъстина от разкъсано от звяр може за всякакво нещо да се употребява; а колкото за ядене, не я яжте;

25 защото, който яде тлъстина от добитък, принесен в жертва Господу, ще бъде изтребен из народа си.

26 s  И никаква птича и добича кръв не яжте във всичките си жилища;

27 а който яде каква и да е кръв, ще бъде изтребен из народа си.

28 Говори още Господ на Моисея, думайки:

29 кажи на синовете Израилеви: който представя Господу мирната си жертва, да принесе част от мирната жертва като принос Господу;

30 t  с ръцете си да я принесе в жертва Господу: тлъстината заедно с гърдите да принесе (и булото на черния дроб) , като полюшва гърдите пред лицето Господне.

31 Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гърдите принадлежат на Аарона и на синовете му.

32 u  И дясната плешка от вашите мирни жертви, като възношение, давайте на свещеника.

33 Който от синовете Ааронови принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, нему и принадлежи като дял дясната плешка.

34 v  Защото Аз вземам от синовете Израилеви измежду мирните им жертви полюлените гърди и плешката на възношението и ги давам на свещеник Аарона и на синовете му за вечен дял от синовете Израилеви.

35 Ето дялът на Аарона и дялът на синовете му от жертвите Господни от деня, когато застанат пред Господа да свещенодействуват,

36 що Господ заповяда да им дават синовете Израилеви от деня на помазването им. Това е вечна наредба в поколенията им.

37 w  Това е законът за всесъжение, хлебен принос, жертва за грях, жертва за ви на, жертва за посвещение и за мирна жертва,

38 що Господ даде Моисею на Синай планина, когато заповяда на синовете Израилеви в Синайската пустиня да принасят Господу своите приноси.
Copyright information for BulOrth