Luke 1

1П онеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,

2 a  както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, –

3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,

4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.

5 b  В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ – Елисавета.

6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.

7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.

8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,

9 c  по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,

10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, –

11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,

12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.

13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;

14 d  и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;

15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;

16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;

17 e  и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.

18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;

20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.

21 И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.

22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.

23 След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.

24 След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:

25 тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

26 А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,

27 f  при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.

28 Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

29 А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.

30 И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;

31 g  и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.

32 h  Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;

33 i  и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.

34 А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

35 j  Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

36 Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;

37 защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

38 Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

39 И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,

40 и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.

41 Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,

42 извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

43 И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?

44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.

45 И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.

46 k  И рече Мариам: душата ми величае Господа,

47 и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,

48 задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;

49 задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;

50 l  и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;

51 m  Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;

52 n  свали силни от престоли и въздигна смирени;

53 o  гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;

54 p  взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, –

55 q  както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

56 И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.

57 А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.

58 И чуха съседите и роднините ѝ, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.

59 На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.

60 Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.

61 И рекоха ѝ: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

62 И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.

63 Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.

64 И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.

65 И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.

66 Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.

67 И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:

68 r  благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ

69 s  и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,

70 t  (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) –

71 спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;

72 u  за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, –

73 v  клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;

74 w  за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,

75 x  безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.

76 y  И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,

77 и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,

78 z  поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,

79 за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

80 А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.
Copyright information for BulOrth