Luke 16

1А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му;

2 и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.

3 Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;

4 сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.

5 И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?

6 Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет.

7 После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.

8 И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.

9 a  И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.

10 b  Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.

11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?

12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

13 c  Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.

14 d  Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха.

15 e  Той им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.

16 f  Законът и пророците бяха до Иоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него.

17 g  Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне.

18 h  Всеки, който напуска жена си, и се жени за друга, прелюбодействува, и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодействува.

19 Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.

20 Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му

21 и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.

22 Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;

23 и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му

24 и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.

25 i  Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;

26 па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.

27 А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,

28 защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.

29 j  Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.

30 А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.

31 Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.
Copyright information for BulOrth