Luke 24

1 a  А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,

2 ала намериха камъка отвален от гроба.

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.

4 И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.

5 И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?

6 b  Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,

7 c  говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.

8 И спомниха си думите Му.

9 И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.

10 Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.

11 И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.

12 d  Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

13 e  В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,

14 и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.

15 И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;

16 но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.

17 А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?

18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?

19 f  И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;

20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;

21 g  а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;

22 па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,

23 и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;

24 и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.

25 h  Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!

26 i  Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?

27 И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.

28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;

29 но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.

30 И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;

31 тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.

32 И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?

33 И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,

34 да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

35 И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

36 j  Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!

37 Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;

38 но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?

39 Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.

40 И като рече това, показа им ръцете и нозете.

41 А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?

42 Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.

43 И като взе, яде пред тях.

44 k  И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.

45 l  Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,

46 m  и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

47 и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;

48 а вие сте свидетели за това;

49 n  и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.

50 И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.

51 o  И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.

52 Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.

53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
Copyright information for BulOrth