Luke 20

1 a  В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите

2 и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?

3 Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:

4 кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?

5 А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?

6 b  Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.

7 И отговориха: не знаем, откъде беше.

8 Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

9 c  И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;

10 и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.

11 Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.

12 Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.

13 Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.

14 d  Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.

15 e  И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?

16 Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!

17 f  Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“?

18 Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

19 И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.

20 g  И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които, преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.

21 И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;

22 позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?

23 А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?

24 Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.

25 h  Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

26 И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.

27 i  Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

28 j  Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;

29 имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;

30 тая жена взе вторият; и той умря бездетен;

31 взе я третият, – тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;

32 след всички умря и жената;

33 и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.

34 Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;

35 но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,

36 и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.

37 k  А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.

38 Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.

39 На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.

40 l  И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:

41 как казват, че Христос е син Давидов?

42 m  А сам Давид казва в книгата на псалмите: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,

43 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.

44 И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?

45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

46 n  пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,

47 които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.
Copyright information for BulOrth