Proverbs 22

1 a  П о-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.

2 b  Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.

3 c  Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.

4 Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.

5 d  По пътя на коварния – тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях.

6 Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее.

7 e  Богатият господарува над бедния, и длъжникът става роб на заемодавеца.

8 f  Който сее неправда, ще пожъне беда, и пръчката на гнева му ще изчезне. (Господ обича човек, който драговолно дава, и ще попълни недостига на делата му.)

9 g  Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си. (Който дава подаръци, печели победа и чест, и дори завладява душата на ония, които ги получават.)

10 Изпъди кошунника, и раздорът ще се махне, ще престане и свада, и ругатня.

11 Който обича чисто сърце, нему на устата е приятно, нему царят е приятел.

12 Очите на Господа пазят знанието, а думите на законопрестъпник Той събаря.

13 h  Ленивецът казва: „лъв на улицата! всред стъгдата ще ме убият!“

14 Устата на блудниците са дълбока пропаст: комуто Господ се разгневи, той ще падне в нея.

15 Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него.

16 Който уврежда сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, – ще осиромашее.

17 Наклони ухо и слушай думите на мъдрите, и обърни сърцето си към моето знание;

18 защото ще бъде утешително, ако ги пазиш в сърцето си, и те бъдат също в устата ти.

19 За да бъде твоето упование на Господа, аз те уча и днес и ти помни.

20 i  Не писах ли ти три пъти, като те съветвах и поучавах,

21 за да те науча на точните думи на истината, та да ги предаваш на ония, които те провождат.

22 j  Не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите, –

23 k  защото Господ ще се намеси в делото им, и ще изтръгне душата на грабителите им.

24 l  Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек,

25 m  за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка на душата си.

26 n  Не бъди от онези, които дават ръка и поръчителствуват за дългове:

27 o  ако няма с какво да заплатиш, защо да докарваш дотам, че да ти вземат постелката изпод тебе?

28 p  Не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали.

29 Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости.
Copyright information for BulOrth