Proverbs 27

1 a  Н е се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден.

2 b  Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не езикът ти.

3 c  Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия.

4 d  Лют е гневът, неукротима – яростта; но кой ще устои против ревнивостта?

5 e  По-добре открито изобличение, нежели скрита любов.

6 f  Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази.

7 Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.

8 Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си.

9 Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет.

10 g  Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч.

11 h  Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, – и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови.

12 i  Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват.

13 j  Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.

14 Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец.

15 k  Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са:

16 който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само̀ се обажда.

17 l  Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си.

18 Който варди смоковницата, ще яде плодовете ѝ, и който пази господаря си, почѐтен ще бъде.

19 Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека.

20 m  Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.)

21 n  Каквото е пота за сребро, горнило – за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.)

22 o  Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него.

23 Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата;

24 p  защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род?

25 Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински.

26 Овците са тебе за облекло, и козлите – за купуване ниви.

27 И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.
Copyright information for BulOrth