Proverbs 8

1 a  Н али премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си?

2 Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища;

3 тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата:

4 „към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас!

5 b  Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, – на разум.

6 c  Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда;

7 d  защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми;

8 e  всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство;

9 те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание.

10 f  Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато;

11 g  защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея.

12 h  Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание.

13 i  Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя.

14 Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата.

15 j  Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват;

16 чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни.

17 Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят;

18 k  у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда;

19 l  плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро.

20 Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,

21 за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.)

22 m  Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;

23 отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.

24 Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.

25 n  Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете,

26 когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.

27 Когато Той приготвяше небесата. аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,

28 o  когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната,

29 p  когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, –

30 q  аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,

31 r  веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки.

32 s  И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища!

33 Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея.

34 t  Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми!

35 Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа;

36 а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които ме не мразят, смърт обичат.“
Copyright information for BulOrth