Psalms 77

Учение Асафово.

1 С лушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.

2 a  Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.

3 b  Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,

4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.

5 c  Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,

6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –

7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди

8 d  и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.

9 e  Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:

10 f  те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;

11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.

12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:

13 g  раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;

14 h  денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина;

15 i  разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;

16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.

17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:

18 j  изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,

19 говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“

20 Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“

21 k  Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,

22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.

23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,

24 l  та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.

25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.

26 m  Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,

27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:

28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,

29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.

30 n  Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,

31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.

32 o  При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.

33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.

34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,

35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,

36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;

37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.

38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:

39 p  Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.

40 q  Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!

41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,

42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,

43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;

44 r  и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;

45 s  напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;

46 t  земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци;

47 u  лозята им уби с град и смоковниците им – със слана;

48 добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;

49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;

50 v  уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;

51 w  порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;

52 x  и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:

53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;

54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;

55 y  прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.

56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;

57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;

58 z  огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.

59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;

60 aa  отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;

61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;

62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.

63 Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;

64 ab  свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.

65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,

66 ac  и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;

67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,

68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.

69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,

70 ad  и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,

71 ae  и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля.

72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.
Copyright information for BulOrth