Ruth 1

1 a  В онова време, когато управляваха съдиите, настана глад в страната. И един човек от Витлеем Иудейски отиде да живее в Моавските поля заедно с жена си и двамата си сина.

2 b  Името на тоя човек беше Елимелех, името на жена му – Ноемин, а двамата му синове се наричаха Махлон и Хилеон: те бяха ефратци от Витлеем Иудейски. И дойдоха в Моавските поля и останаха там.

3 Елимелех, мъжът на Ноемин, умря, и тя остана с двамата си сина.

4 c  Те си взеха за жени моавки, – на едната името беше Орфа, а на другата – Рут; и живяха там около десет години.

5 Но сетне и двамата (ѝ сина) , Махлон и Хилеон, умряха, и остана тая жена след двамата си сина и след мъжа си.

6 d  Тогава тя се дигна със снахите си и се върна от Моавските поля, понеже бе чула в Моавските поля, че Бог посетил Своя народ и му дал хляб.

7 И тя тръгна от онова място, дето живееше, и двете ѝ снахи с нея. Когато вървяха по пътя, връщайки се в Иудейската земя,

8 e  Ноемин каза на двете си снахи: идете, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви стори милост, според както сте постъпвали с покойните и с мене!

9 f  Да ви даде Господ да намерите прибежище всяка в къщата на своя мъж! И ги целуна. Но те викнаха, та заплакаха

10 и казаха: не, ние ще се върнем с тебе при твоя народ.

11 А Ноемин рече: върнете се, дъщери мои; защо ще дойдете с мене? Нима имам още в утробата си синове, които да ви станат мъже?

12 върнете се, дъщери мои, идете си, защото аз съм вече стара и не мога да се омъжа; та и да кажех: „имам още надежда“, и дори тая нощ да бих се омъжила и сетне да бих родила синове,

13 ще можете ли чака, докле пораснат? Можете ли се удържа да се не омъжите? Не, дъщери мои, много ми е жално за вас, защото ръката Господня ме порази.

14 Те викнаха и пак заплакаха. И Орфа се прости със свекърва си (и се върна при народа си) , а Рут остана с нея.

15 Ноемин рече (на Рут) : ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си.

16 g  Но Рут отговори: не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе; но където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог;

17 h  и дето умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана; нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори; само една смърт ще ме раздели от тебе.

18 Ноемин, като видя, че тя твърдо е решена да отиде с нея, престана да я придумва.

19 И вървяха те двете, докле стигнаха до Витлеем. Когато дойдоха във Витлеем, цял град се раздвижи поради тях, и казваха: тая ли е Ноемин?

20 i  Тя им рече: не ме наричайте Ноемин
1:20 Приятна.
, наричайте ме Мара
1:20 Горчива.
, защото Вседържителят ми прати голяма горчивина;

21 l  аз излязох оттука заможна, а Господ ме върна с празни ръце: защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме накара да страдам, и Вседържителят ми прати нещастие?

22 И Ноемин се върна, а заедно с нея и снаха ѝ, моавката Рут, която дойде от Моавските поля; те пристигнаха във Витлеем, когато се бе наченала ечемичната жетва.
Copyright information for BulOrth