b Сир. 21:28 .
i Сир. 42:25 .
j Сир. 24:37 .
k Прем. 6:2 .
m Сир. 7:22 .

Sir 33

1О ногова, който се бои от Господа, зло не ще го сполети, но и в изкушение Той ще го избави.

2 Мъж мъдър не ще намрази закона, а който се присторено държи о него, е като кораб в буря.

3 a  Разумен човек вярва на закона, и законът за него е верен, като отговор на урим.

4 Приготви реч – и ще бъдеш изслушан, събери поуки – и отговаряй.

5 b  Сърцето на глупав е колело в колата, и мисълта му е като ос, която се върти.

6 Присмехулник приятел е също като буен кон, който под всеки ездач пръхти.

7 c  Защо един ден е по-добър от друг, щом всяка дневна светлина през годината излиза от слънцето?

8 d  Те са разделени от премъдростта на Господа; Той е отличил времена и празници:

9 e  някои от тях Той е възвисил и осветил, а останалите е турил в броя на обикновените дни.

10 f  И всички люде са от пръст, и Адам биде създаден от земя;

11 g  но по Своето всезнание, Господ турил разлика между тях и им назначил разни пътища:

12 едни от тях благословил и възвисил, други осветил и приближил до Себе Си, а трети проклел и унизил и изместил от местата им.

13 h  Както е глината в ръцете на грънчар, и всички нейни съдбини са в негов произвол, тъй людете са в ръцете на Оногова, Който ги е сътворил, и Той ще им въздаде по Своя съд.

14 i  Както наспротив злото стои добро, и наспротив смъртта – живот, тъй и наспротив благочестивеца – грешник. Тъй гледай и на всички дела на Всевишния: те са по две, едно наспротив друго.

15 И аз последен бодро се потрудих, както оня, който обира след гроздоберци,

16 и по благословение от Господа успях и напълних лина като гроздоберец.

17 j  Разберете, че аз се трудих не за мене си само, а за всички, които търсят поука.

18 k  Послушайте ме, князе народни, и внимавайте, началници на събранието:

19 ни на син, ни на жена, ни на брат, ни на приятел не давай власт над тебе си при твоя живот;

20 и не давай другиму имота си, за да не би, като се разкаеш, да молиш за него.

21 Докле си жив и дихание има в тебе, не заменявай себе си с никого;

22 защото по-добре е децата тебе да молят, нежели ти да гледаш в ръцете на синовете си.

23 Във всички си дела бъди главен, и не туряй петно на честта си.

24 При свършване дните на живота си и при смъртта предай наследство.

25 Кърма, тояга и товар – за осела; хляб, наказание и работа – за роба.

26 l  Занимавай роба с работа – и ще имаш покой; отслаби му ръцете – и той ще иска свобода.

27 Хомот и ремък превиват врата на вола, а за лукав роб – вериги и рани;

28 употребявай го на работа, за да не остава празен, защото празността е научила на много лоши неща;

29 настани го на работа, както му прилича, и ако се не покорява, наложи му тежки окови.

30 Но върху никого не налагай излишно, и нищо не прави без разсъждение.

31 Ако имаш роб, гледай на него като на себе си, защото си го придобил с кръв;

32 ако имаш роб, постъпвай с него като с брат, защото ще се нуждаеш от него, както от душата си;

33 m  ако го обиждаш, и той стане и избяга от тебе, по кой път ще го дириш?
Copyright information for BulOrth