Sir 50

1 a  С имон, син на Ония, велик свещеник, приживе поправи дома и в дните си постегна храма:

2 от него бе турена основа за двойно възвишение – издигане висока ограда на храма;

3 в негови дни бе намален водоемът, окръжността на медното море;

4 за да предпазва народа си от бедствие, той укрепи града против обсада.

5 Колко величествен биваше той сред народа, кога излизаше иззад завесата на храма!

6 Той бе като утринна звезда сред облаци, като месечина пълна в дните си;

7 като слънце, светнало над храма на Всевишния, и като дъга, светнала във величествени облаци;

8 като трендафилов цвят в пролетни дни, като кринове при водни извори, като клонче ливан в летни дни;

9 като огън със смирна в кадилница,

10 като кован златен съд, украсен с всякакви драгоценни камъни;

11 като маслина с плодове и като кипарис, който се издига до облаците.

12 b  Кога вземеше великолепната одежда и се облечеше в пълно величествено украшение, той, възлизайки към светия жертвеник, с блясък освещаваше навред светилището.

13 Също, кога вземеше жертвените части из ръцете на свещениците, стоейки при огъня на жертвеника, –

14 наоколо му беше венец от братята, като кедрови издънки на Ливан, и те го окръжаваха като финикови стъбла,

15 и всички синове Ааронови в своята слава, с принос Господу в ръцете им пред цялото събрание на Израиля.

16 За довършване службите на олтара, за да увенчае приноса на Всевишния Вседържител,

17 той простираше ръката си към жертвената чаша, сипваше в нея гроздова кръв и я изливаше при подножието на жертвеника за благоухание на Вишния Всецар.

18 c  Тогава синовете Ааронови възкликваха, тръбяха с ковани тръби и издаваха висок глас за спомен пред Всевишния.

19 Тогава цял народ заедно бързаше да падне ничком на земята, за да се поклони на своя Господ, Вседържител, Бог Вишни;

20 а песнопевците Го възхваляваха с гласовете си; в пространния храм се разнасяше сладко пение,

21 и народът се молеше на Господа Всевишни с молитва пред Милосърдния, докле се извършваше славославие Господу, – и тъй завършваха те Нему службата.

22 d  Тогава, като слезеше, подигаше ръце над цялото събрание синове Израилеви, за да преподаде с устата си благословението на Господа и да се похвали с Неговото име;

23 народът повтаряше поклоните, за да приеме благословението от Всевишния.

24 e  И днес всички благославяйте Бога, Който върши навред велики дела, Който е продължил дните ни от утробата и постъпва с нас по Своята милост:

25 да ни даде весело сърце и в наши дни да има мир в Израиля през дните на вечността;

26 f  да запази милостта Си към нас и в свое време да ни избави!

27 От два народа се гнуси душата ми, а третият не е народ:

28 g  това са седещите на планина Сеир, филистимците и глупавият народ, който живее в Сикими.

29 Учението за мъдрост и благоразумие написах в тая книга аз, Иисус, син Сирахов, иерусалимец, който изля мъдрост от сърцето си.

30 Блазе ономува, който ще се упражнява в тия поуки, – и който ги тури в сърцето си, ще стане мъдър;

31 ако пък ги изпълнява, ще възмогне всичко; защото светлината Господня е негов път.
Copyright information for BulOrth