Tob 7

1П риближиха се до Рагуиловия дом. Сара ги посрещна и поздрави, и те – нея, и ги въведе в дома.

2 И рече Рагуил на жена си Една: колко прилича тоя момък на Товита, братовия ми син!

3 Рагуил ги попита: отде сте вие, братя? Те му отговориха: ние сме от Нефталимовите синове, пленени в Ниневия.

4 Попита ги още: познавате ли нашия брат Товита? Те отговориха: познаваме. После попита: здрав ли е той? Те отговориха: жив и здрав е.

5 А Товия рече: той е мой баща.

6 И спусна се към него Рагуил, целува го и плака.

7 И благослови го и рече: ти си син на честен и добър човек. Но, като чу, че Товит изгубил зрение, разтъжи се и плака;

8 плакаха и жена му Една, и дъщеря му Сара. И ги приеха много любезно,

9 па заклаха овен и сложиха обилни ястия. А Товия рече на Рафаила: брате Азария, поприказвай, за което говори по пътя: нека се уреди тая работа!

10 И той обади на Рагуил а тия думи, а Рагуил рече на Товия: яж, пий и весели се, защото ти трябва да вземеш дъщеря ми. Обаче ще ти кажа правото:

11 давах дъщеря си на седем мъже, и, когато влизаха при нея, в същата нощ умираха. Но ти сега бъди весел! Товия отговори: тука не ще ям нищо, докле не се сговорите и условите с мене! Рагуил рече: вземи я ей сега по право; ти си неин брат, и тя е твоя; Бог Милосърдний да ви нареди най-добре!

12 a  Повика дъщеря си Сара, хвана я за ръка и я даде на Товия за жена, думайки: ето, по закона Моисеев, вземи и я води при баща си. И ги благослови.

13 Повика и жена си Една, взе свитък, написа договор и го запечата.

14 И почнаха да ядат.

15 И Рагуил повика жена си Една и рече ѝ: приготви, сестро, друга спалня и я въведи.

16 Тя направи, както той каза: въведе я там, па заплака и прие взаимно сълзите на дъщеря си, като ѝ рече:

17 успокой се, дъще: Господ, Бог на небето и на земята, ще ти даде радост вместо скръб. Успокой се, дъще!
Copyright information for BulOrth