1 Kings 2

Завещание и смърт на Давид

1 a  Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон:

2 b  Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен.

3 c  Пази заръките на  Господа , твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш;

4 d  за да утвърди  Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол.

5 e  Освен това ти знаеш какво направи Йоав, Саруиният син, на двамата военачалници на Израилевите войски – на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, които уби, като проля кръв в мирно време и обагри с кръв пояса, който беше около кръста му, и обувките, които бяха на краката му.

6 f  Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.

7 g  Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай и нека те бъдат между онези, които ядат на трапезата ти. Защото с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом.

8 h  Ето, с теб е вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Той обаче слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в  Господа : Няма да те убия с меч.

9 i  Сега не го смятай за невинен, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

10 j  Така Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град.

11 k  А времето, през което Давид царува̀ над Израил, беше четиридесет години. Седем години царува̀ в Хеврон и тридесет и три години – в Йерусалим.

Начало на царуването на Соломон

12 l  Соломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо.

13 m  Тогава Адония, Агитиният син, дойде пред Витсавее, Соломоновата майка. А тя попита: С мир ли идваш? И той отговори: С мир.

14 После Адония каза: Имам да ти кажа едно нещо. Тя отвърна: Казвай.

15 n  Тогава той започна: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си с очакване да царувам. Царството обаче се отклони и се падна на брат ми, защото от  Господа му дойде.

16 Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му отговори: Казвай.

17 o  Адония проговори: Кажи, моля те, на цар Соломон (защото няма да ти откаже) да ми даде за жена сунамката Ависага.

18 А Витсавее каза: Добре; ще говоря за тебе на царя.

19 p  И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после, като седна на престола си, каза да положат престол и за царската майка; и тя седна отдясно му.

20 Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят ѝ отговори: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа.

21 И тя каза: Нека сунамката Ависага бъде дадена на брат ти Адония за жена.

22 q  Но цар Соломон запита майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат); да! – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син.

23 r  Тогава цар Соломон се закле в  Господа : Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако Адония не е изговорил тези думи против живота си.

24 s  Сега се заклевам в живота на  Господа , Който ме утвърди и ме постави да седна на престола на баща ми Давид и Който ми направи дом, както е обещал, днес Адония непременно ще бъде умъртвен.

25 И така, цар Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, да изпълни заповедта му, който нападна Адония и го уби.

26 t  А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си. Въпреки че заслужаваш смърт, сега няма да те убия, понеже ти си носил ковчега на Господа  Йехова пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми.

27 u  Така Соломон отблъсна Авиатар да не бъде свещеник на  Господа , за да се изпълни словото, което  Господ беше говорил в Сило за Илиевия дом.

28 v  А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в  Господния шатър и се хвана за роговете на жертвеника.

29 И известиха на цар Соломон: Йоав побегна в  Господния шатър и е при жертвеника. Тогава Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го.

30 И така, Ванайя отиде в  Господния шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра. И Ванайя извести на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде.

31 w  А царят му каза: Направи, както е казал; нападни го и го погреби, за да изгладиш от мен и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял.

32 x   Господ ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид: Авенир, Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник.

33 y  Така кръвта им ще се възвърне върху Йоавовата глава и върху главата на потомството му довека. А на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от  Господа довека.

34 Тогава Ванайя, Йодаевият син, влезе, нападна го и го уби. И Йоав беше погребан у дома си в пустинята.

35 z  Вместо него царят постави свещеник Садок.

36 aa  Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Йерусалим и живей там, и не излизай оттам на никъде;

37 ab  защото бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит и кръвта ти ще бъде на твоята глава.

38 Семей отвърна на царя: Добре. Както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Йерусалим дълго време.

39 ac  След три години двама от Семеевите слуги побегнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син. И известиха на Семей: Слугите ти са в Гет.

40 Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. Така Семей отиде и доведе слугите си от Гет.

41 Съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Йерусалим в Гет и се върнал.

42 Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в  Господа и не те ли предупредих, като ти казах: Бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и отидеш извън града, където и да е, непременно ще умреш? И ти не ми ли отговори: Добра е думата, която чух?

43 Защо не опази  Господнята клетва и заповедта, която ти дадох?

44 ad  Царят каза още на Семей: Ти знаеш цялото зло, причинено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти. Затова  Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;

45 ae  а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол – утвърден пред  Господа до века.

46 af  Тогава царят заповяда на Ванайя, Йодаевия син; и той излезе, нападна Семей и го уби. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.
Copyright information for BulProtRev