2 Samuel 16

Управлението на Авесалом в Йерусалим

1 a  Когато Давид беше превалил върха на хълма, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто наниза летни плодове и един мях с вино.

2 b  Царят попита Сива: Защо носиш това? А Сива отвърна: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябовете и летните плодове – за да ги ядат момците, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята.

3 c  Тогава царят каза: Къде е синът на господаря ти? Сива му отговори: Остана в Йерусалим, защото си каза: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.

4 d  Царят каза на Сива: Твой е целият Мемфивостеев имот. И Сива каза: Кланям ти се. Нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю.

5 e  А когато цар Давид стигна във Ваурим, оттам излезе един човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син. И като излезе, вървеше и проклинаше.

6 И хвърляше камъни върху Давид и върху всичките му слуги. А целият народ и всички силни мъже бяха отдясно му и отляво му.

7 f  Семей, като проклинаше, говореше така: Излез, излез, убиецо и беззаконнико!

8 g   Господ докара върху тебе цялата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари.  Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалом. Ето те в нещастието ти, защото си убиец.

9 h  Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Позволи ми да мина отсреща и да му отсека главата.

10 i  А царят отговори: Какво общо има между мен и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато  Господ му е казал: Прокълни Давид, кой може да му каже: Защо правиш така?

11 j  Давид каза още на Ависей и на всичките си слуги: Синът ми, който е излязъл от чреслата ми, търси да отнеме живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека проклина, защото  Господ му е заповядал.

12 k  Може би  Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес.

13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и проклинаше, като вървеше, хвърляше върху него камъни и прах.

14 А царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени и си починаха там.

15 l  В това време Авесалом и целият народ, т. е. Израилевите мъже, дойдоха в Йерусалим, и Ахитофел дойде с него.

16 m  И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят!

17 n  А Авесалом го попита: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си?

18 Хусай отвърна на Авесалом: Не, а когото  Господ и този народ, и всички Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.

19 o  При това на кого ще бъде служенето ми? Не е ли на сина на приятеля ми ? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.

20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте ми съвет какво да правим.

21 p  И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата. Като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с теб.

22 q  И така, поставиха шатъра за Авесалом върху покрива на къщата, а Авесалом влезе при бащините си наложници пред очите на целия Израил.

23 r  А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, беше смятан все едно някой търсеше съвет от слово на Бога; за такъв се смяташе всеки Ахитофелов съвет и от Давид, и от Авесалом.
Copyright information for BulProtRev