Acts 4

Апостолите Петър и Йоан пред Синедриона

1 И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях

2 a  възмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите.

3 И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер.

4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди.

5 И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

6 b  и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

7 И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?

8 c  Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,

9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,

10 d  да знаете всички вие и целият Израилев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав.

11 e  Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла.

12 f  И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на
4:12 Име, открито на.
човеците, чрез което трябва да се спасим.

13 h  А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус.

14 i  А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат.

15 Затова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си:

16 j  Какво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем.

17 Но за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

18 k  И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име.

19 l  А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

20 m  защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

21 n  А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото.

22 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

Молитва за Божия подкрепа

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините.

24 o  А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях,

25 p  Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: „Защо се разяряваха народите
и хората намисляха суети?
26 Опълчваха се земните царе
и управниците се събираха заедно
против Господа и против Неговия Помазаник.“

27 q  Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син
4:27 От гр. Отроче.
Исус, Когото си помазал,

28 s  за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

29 t  И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

30 u  докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.

31 v  И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово.

Общата собственост на благата при първите християни

32 w  А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

33 x  И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях.

34 y  А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,

35 z  и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда.

36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър,

37 aa  като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.
Copyright information for BulProtRev