Acts 8

Преследването на църквата в Йерусалим

1 a  А Савел одобряваше убиването му. И в същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Йерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските околии.

2 b  И някои благочестиви човеци погребаха Стефан и ридаха за него твърде много.

3 c  А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и извличаше мъже и жени, и ги пращаше в тъмница.

Филип в Самария

4 А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

5 d  Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос.

6 И множествата единодушно внимаваха в това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше.

7 e  Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, обладани от тях; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени,

8 така че настана голяма радост в онзи град.

Симон магьосника

9 f  А имаше отпреди това в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и смайваше населението на Самария.

10 Той привличаше вниманието на всички, от малък до голям, и хората казваха: Този е така наречената велика Божия сила.

11 И внимаваха в неговите думи, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си.

12 g  Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени.

13 И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше, че стават знамения и велики дела.

14 А апостолите, които бяха в Йерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан,

15 h  които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух;

16 i  защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в името на Исус Христос.

17 j  Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух.

18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, като казваше:

19 Дайте и на мене тази сила, така че на когото положа ръце, да приема Святия Дух.

20 k  А Петър му каза: Парите ти да погинат заедно с тебе, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

22 l  Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти;

23 m  понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.

24 n  А Симон отговори: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което казахте.

25 А те, след като засвидетелстваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Йерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.

Филип и етиопецът

26 А ангел от Господа говор на Филип: Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа.

27 o  И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони,

28 на връщане седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.

29 А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.

30 И Филип се завтече и го чу, като четеше книгата на пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

31 А той отговори: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне при него.

32 p  А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Като овца бе заведен на клане;
и както агне пред стригача си не издава глас,
така не отвори устата Си.
33 В унижение Той бе лишен от правосъдие,
а Неговия род –
кой ще опише?
Защото животът Му се отнема от земята.“

34 И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът – за себе си или за някой друг?

35 q  А Филип отвори уста и като започна от това писание, благовести му Исус.

36 r  И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя?

37 s  И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.

38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти.

39 t  А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си.

40 А Филип се озова в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна в Цезарея.
Copyright information for BulProtRev