Deuteronomy 1

За автор на книгата се приема Моисей. Според изследователите последната, 34-та, глава, разказваща за смъртта на Моисей, е написана от Исус Навин (така, както последната глава от Книгата на Исус Навин с повествованието за неговата смърт навярно е добавена от автора на книгата Съдии ). В Новия Завет книгата Второзаконие се споменава повече от 50 пъти. Книгата се състои главно от три речи на Моисей към израилския народ, които той произнася в края на своя живот преди влизането на евреите в Ханаан. Като прощално обръщение на Моисей към неговия народ тази книга описва повторно Закона и историята на народа до този момент. Тя представлява умело съчетание на увещание и заповед, същевременно дава пример за това, как да се обучава народът в изпълнение на Божия Закон.

Моисей, великият законодател на Израил, е посредник между Бог и човек за Стария Завет, който е бил написан на каменни скрижали. Исус Христос е посредник на Новия Завет, който е написан на скрижалите на сърцето (2 Кор. 3:3). Така Законът се превръща във водител към спасението чрез вяра в Христос (Гал. 3:24).

ПЪРВА РЕЧ НА МОИСЕЙ КЪМ ИЗРАИЛ

( 1:1—4:43 )

Божието водителство от Хорив до Кадис

1 a  Ето думите, които Моисей говорѝ на целия Израил отвъд
1:1 На изток от.
Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

2 c  (Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.)

3 d  В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израилтяните това, което  Господ му заповяда за тях,

4 e  след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

5Отвъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:

6 f   Господ , нашият Бог, ни говорѝ на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина.

7Обърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.

8 g  Ето, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която  Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.

9 h  В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося.

10 i   Господ , вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето.

11 j  (  Господ , Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!)

12 k  Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас и товара от вас и вашите препирни?

13 l  Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас.

14И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.

15 m  И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

16 n  В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него.

17 o  В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам.

18И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.

19 p  Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както  Господ , нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

20Тогава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава  Господ , нашият Бог.

21 q  Ето,  Господ , твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил  Господ , Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

22Тогава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.

23 r  Това ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

24 s  И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха.

25 t  Те събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която  Господ , нашият Бог, ни дава, е добра.

26 u  Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на  Господа , вашия Бог.

27 v  Роптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше  Господ , затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

28 w  Къде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите
1:28 Евр. енакими – хора с дълги вратове; обозначение за първите ханаанци, които евреите са видели.
.

29Но аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.

30 y   Господ , вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет

31 z  и в пустинята, където ти видя как  Господ , твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място.

32 aa  Въпреки това вие не повярвахте на  Господа , вашия Бог,

33 ab  Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан – нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

34 ac  А  Господ чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле:

35 ad  Нито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

36 ae  освен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва  Господа .

37 af  И на мене се разгневи  Господ , заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там;

38 ag  Исус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израил.

39 ah  При това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят.

40 ai  Вие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море
1:40 От евр. Тръстиковото море.
.

41 ak  Тогава ми отговорихте: Съгрешихме против  Господа ; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда  Господ , нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна.

42 al  А  Господ ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си.

43 am  Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна.

44 an  Тогава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма.

45И като се върнахте, плакахте пред  Господа ; но  Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.

46 ao  Така стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там.
Copyright information for BulProtRev