Deuteronomy 2

Години на странстване в пустинята

1 a  Тогава се върнахме и пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както  Господ ми беше говорил; и дълго време обикаляхме планинската страна Сиир.

2 После  Господ ми каза:

3 b  Достатъчно сте обикаляли тази планинска страна; върнете се на север.

4 c  И заповядай на народа: Ще минете през пределите на братята си, исавците, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова внимавайте добре;

5 d  да не се биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една педя
2:5 От евр. стъпка от крак.
, защото на Исав дадох планинската страна Сиир за владение.

6 С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

7 f  защото  Господ , твоят Бог, те е благословил във всичко, което вършиш; познал е пътуването ти през тази голяма пустиня; през тези четиридесет години  Господ , твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

8 g  Така минахме покрай братята си, исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се и минахме през пътя по Моавската пустиня.

9 h  Тогава  Господ ми каза: Не предизвиквайте моавците, за да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

10 i  (А преди там живееха емимите, народ велик и многочислен, и висок като енакимите.

11 И те като енакимите бяха смятани за исполини
2:11 Т.е. рефаими.
; но моавците ги наричат емими.

12 k  Също и хорейците живееха преди в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята като наследство, която им даде  Господ .)

13 l  Станете сега и преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

14 m  Времето, през което пътувахме от Кадис-варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато измря сред стана цялото поколение на военните мъже, както  Господ се закле.

15 n  Още  Господнята ръка беше против тях, за да ги изтреби сред стана, докато всички загинаха.

16 А като измряха всички воини от народа,

17  Господ ми говорѝ:

18 Днес ти ще преминеш Ар, Моавската граница;

19 o  и като се приближиш срещу амонците, не ги обезпокоявай, за да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

20 p  (Също и тя се смяташе за земя на исполините, които преди живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

21 q  народ велик и многочислен, и висок, като енакимите; но  Господ ги изтреби пред тях; и те ги изместиха и се заселиха на мястото им;

22 r  за тях направ ѝ, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците пред тях и те ги изместиха, и се заселиха на мястото им, където са и до днес;

23 s  и кафторците излязоха от Кафтор и изтребиха авейците, които живееха в села чак до Газа, и се заселиха на мястото им.)

24 t  Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; започни да я завладяваш и се бий с него.

25 u  Днес ще започна да всявам трепет и страх от теб у всички племена под цялото небе; като чуят за тебе, те ще се разтреперят и ще се ужасяват от теб.

26 v  И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

27 w  Нека мина през земята ти; само по пътя ще вървя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво.

28 x  С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само да премина пеш

29 y  (както направиха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), докато мина през Йордан в земята, която  Господ , нашият Бог, ни дава.

30 z  Обаче есевонският цар Сион не склони да преминем през земята му; понеже  Господ , твоят Бог, закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.

31 aa  А  Господ ми каза: Ето, предавам ти Сион и земята му; започни да превземаш земята му, за да я наследиш.

32 ab  Тогава Сион излезе против нас, той и целият му народ, на бой в Яса.

33 ac  И  Господ , нашият Бог, го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и целия му народ.

34 ad  В онова време превзехме всичките му градове и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее нито един.

35 Пленихме за себе си само добитъка и плячката от градовете, които превзехме.

36 ae  От Ароир при устието на потока Арнон и от града, който е в долината, чак до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас;  Господ , нашият Бог, предаде всичките пред нас.

37 af  Само към земята на амонците ти не си се приближил, нито към местата край потока Явок, нито към планинските градове, нито към коя да е страна, която  Господ , нашият Бог, ни беше забранил.
Copyright information for BulProtRev