Deuteronomy 9

Неподчинението на Израил

1 a  Слушай, Израилю; днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш и да завладееш племена, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето,

2 b  народ едър и висок, енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред енакимите?

3 c  И така, знай днес, че Йехова, твоят Бог, е, Който върви пред тебе; като огън поглъщащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както  Господ ти каза.

4 d  А след като  Господ , твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не говориш в сърцето си: Поради моята правда ме въведе  Господ да завладея тази земя; защото поради нечестието на тези племена  Господ ги изгонва пред тебе.

5 e  Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце влизаш, за да завладееш земята им; а поради нечестието на тези племена  Господ , твоят Бог, ги изгонва от пред теб и за да утвърди думата, за която  Господ се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.

6 f  И така, знай, че  Господ , твоят Бог, не ти дава да притежаваш тази добра земя поради твоята правда; защото сте твърдоглав народ.

7 g  Помни и да не забравяш колко си раздразнявал  Господа , твоя Бог, в пустинята; от деня, когато излязохте от Египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на  Господа .

8 h  А на Хорив раздразнихте  Господа ; и  Господ , като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

9 i  Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който  Господ сключи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

10 j  И  Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които  Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.

11 (В края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи  Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.)

12 k  А  Господ ми каза: Стани, слез бързо оттук; защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене, скоро се отклони от пътя, който му заповядах; направи си излят идол.

13 l   Господ още ми говорѝ: Видях този народ и, ето, той е твърдоглав народ;

14 m  оставѝ Ме, за да го изтребя и да излича името му под небето, а от тебе ще направя народ, по-силен и по-голям от тях.

15 n  И така, като се обърнах, слязох от планината; а планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

16 o  Погледнах и видях, че бяхте съгрешили против  Господа , вашия Бог, бяхте си направили излято теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който  Господ ви беше заповядал.

17 Тогава взех двете плочи и ги хвърлих с двете си ръце, и ги строших пред вас
9:17 От евр. пред очите ви.
.

18 q  После паднах ничком пред  Господа , както първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради греха, с който съгрешихте и извършихте зло пред  Господа , и Го раздразнихте.

19 r  Защото се уплаших от гнева и яростта, с които  Господ беше решил да ви унищожи. Но и този път  Господ ме послуша.

20  Господ много се разгневи и на Аарон, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарон.

21 s  Тогава взех плода на греха ви
9:21 От евр. вашият грях.
– телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих, докато стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

22 u  Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте  Господа .

23 v  После, когато  Господ ви изпрати от Кадис-варни и каза: Вървете напред и завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на  Господа , вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

24 w  От първия ден, откакто ви познавам, вие сте били непокорни на  Господа .

25 x  И така, паднах ничком пред  Господа през онези четиридесет дни и четиридесет нощи, през които се покланях; защото  Господ възнамеряваше да ви изтреби.

26 y  Молех се на  Господа : Господи  Йехова , не унищожавай народа Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел от Египет победоносно.

27 Спомни си за служителите Си Авраам, Исаак и Яков; не дръж сметка за упоритостта на този народ, нито за нечестието му, нито за греха му,

28 z  да не би жителите на земята, от която си ни извел, да кажат: Понеже  Господ не можа да ги въведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги погуби в пустинята.

29 aa  А пък те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.
Copyright information for BulProtRev