Ecclesiastes 1

Книгата Еклисиаст или Проповедник в много отношения е една, изпълнена със загадъчност книга, в която се появяват думи и понятия, които не се срещат на друго място в Стария Завет. Въпреки това тя е завладяваща книга, плод на наблюдателен и силно критичен ум, който не се колебае да посочи трудните проблеми на човешката действителност в цялата ѝ противоречива същност. В началото редица юдеи са отхвърляли принадлежността ѝ към канона на Свещеното Писание, но впоследствие книгата е приета и разбрана като критика на секуларизираната религия. Според повечето тълкуватели указанията за царуването на автора в Йерусалим (1:1), превъзходната му мъдрост (1:16) и несметните му богатства (2:4-9) са свидетелство за това, че Соломон е автор на книгата. В такъв случай времето на написването ѝ трябва да се отнесе към X в. пр. Хр. Ако за автор на книгата се приеме някой друг, неизвестен писател, то написването ѝ може да се отнесе към времето след Вавилонския плен.

Всичко е суета

1 a  Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим: 2 b  Суета на суетите, казва проповедникът;
суета на суетите, всичко е суета.
3 c  Каква полза за човека от целия му труд,
с който се труди под слънцето?
4 d  Едно поколение преминава и друго поколение идва;
а земята стои вечно.
5 e  Също и слънцето изгрява, и слънцето залязва,
и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.
6 f  Вятърът отива на юг
и се връща на север;
вятърът постоянно обикаля в пътя си
и пак се връща в своите кръгообращения.
7 g  Всички реки се вливат в морето,
а морето все не се напълва;
на мястото, където отиват реките,
там непрестанно
1:7 От евр. се връщат да.
отиват.
8 i  Всички неща са досадни –
човек не може да изкаже доколко ;
окото не се насища с гледане,
нито ухото се напълва със слушане.
9 j  Каквото е станало, това е, което ще стане;
и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши;
и няма нищо ново под слънцето.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново!
То вече е станало през вековете, които са били преди нас.
11 Не се помнят предишните поколения ;
нито ще се помнят следващите, идните поколения
от онези, които ще дойдат после.

В търсене смисъла на живота

12 k  Аз, проповедникът, бях цар
над Израил в Йерусалим;
13 l  и предадох сърцето си да издиря
и да изпитам чрез мъдростта
за всичко, което става под небето.
Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове,
за да се трудят в него.
14 Видях всички дела, които се вършат под слънцето;
и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.
15 m  Кривото не може да се изправи;
и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 n  Аз се съвещавах със сърцето си и казах:
Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си
повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.
Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.
17 o  И предадох сърцето си, за да позная мъдростта
и да позная лудостта и безумието.
Познах, че и това е гонене на вятър.
18 p  Защото в многото мъдрост има много досада;
и който увеличава знание, увеличава и печал.
Copyright information for BulProtRev