Ecclesiastes 2

1 a  Аз казах на сърцето си:
Ела сега, да те опитам с веселба,
затова се наслаждавай с блага;
и, ето, и това беше суета.
2 b  Казах за смеха: Лудост е,
и за веселбата: Каква полза от нея?
3 c  Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино,
докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта,
и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове
под небето през всички дни на живота си.
4 Направих си големи работи;
съградих си къщи; насадих си лозя;
5 направих си цветни и овощни градини
и насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 направих си водоеми, за да поя от тях
насадената с дървета гора;
7 придобих слуги и слугини
и имах слуги, родени в дома ми;
имах още добитък и стада
повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.
8 d  Събрах си и сребро, и злато,
и особените скъпоценности на царете и на областите;
набавих си певци и певици
и насладите на човешките синове –
наложници изключително много.
9 e  Така станах велик и се възвеличих
повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим;
още и мъдростта ми си остана у мен.
10 f  И от всичко, които пожелаха очите ми,
нищо не им забраних;
не спрях сърцето си от никаква веселба,
защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове
и това беше делът ми от целия ми труд.
11 g  Тогава разгледах всички дела,
които бяха извършили ръцете ми,
и труда, в който се бях трудил;
и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра
и нямаше полза под слънцето.
12 h  И се обърнах да разгледам
мъдростта и лудостта, и безумието,
защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя,
относно това, което е вече направено?
13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието,
както светлината превъзхожда тъмнината.
14 i  На мъдрия очите са в главата му,
а безумният ходи в тъмнина;
аз обаче познах още, че една участ
постига всички тях.
15 Тогава си казах:
Каквото постига безумния,
това ще постигне и мен;
и така, защо аз бях по-мъдър?
Затова казах в сърцето си,
че и това е суета.
16 Защото както на безумния, така и на мъдрия
не остава вечно паметта му,
понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено.
И как умира мъдрият? – Както и безумният.
17 Затова намразих живота,
защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето;
понеже всичко е суета и гонене на вятъра.
18 j  Намразих още и целия си труд,
с който съм се трудил под слънцето,
защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;
19 и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен?
Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил
и в който показах мъдрост под слънцето.
И това е суета.
20 Затова аз отново направих сърцето си да се отчае
поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.
21 Защото има човек, който се е трудил
с мъдрост, със знание и със сполука;
но той пак ще остави всичко за дял на някого,
който не е участвал в труда му.
И това е суета и голямо зло.
22 k  Защото каква полза за човека от целия му труд
и от грижата на сърцето му,
за което се изморява под слънцето?
23 l  Понеже всичките му дни са само печал
и трудът му – скръб;
и още и нощем сърцето му не си почива.
И това е суета.
24 m  Няма по-добро за човека освен да яде и да пие.
И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му.
И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 Защото кой може да яде
и кой може да се наслаждава повече от мене?
26 n  Понеже Бог дава на угодния на Него човек
мъдрост, знание и радост;
а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа –
за да даде всичко на угодния на Бога.
И това е суета и гонене на вятъра.
Copyright information for BulProtRev