Ecclesiastes 4

1 a  Тогава, като размишлявах отново за
всичките неправди, които стават под слънцето,
и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител,
и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха,
а за тях нямаше утешител;
2 b  затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели,
повече, отколкото живите, които са още живи;
3 c  а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо,
който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело,
че поради него на човека завижда ближният му.
И това е суета и гонене на вятъра.
5 d  Безумният сгъва ръцете си
и яде своята си плът,
6 e  и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие,
отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.
7 Тогава отново видях само суета под слънцето.
8 f  Има такъв, който е самичък, който няма другар.
Да! Няма нито син, нито брат;
но пак няма край на многото му труд,
нито се насища окото му с богатство,
и той не казва: И така, за кого се трудя аз
и лишавам душата си от блага?
И това е суета и тежък труд.
9 По-добре са двама, отколкото един,
понеже те имат добра награда за труда си;
10 защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си;
но горко на онзи, който е сам, когато падне,
и няма друг да го вдигне.
11 И ако легнат двама заедно, ще се стоплят;
а един как ще се стопли сам?
12 И ако някой надвие срещу един, който е сам,
двама ще устоят насреща му;
и тройното въже не се къса бързо.
13 По-добър е беден, но мъдър младеж,
отколкото стар, но безумен цар,
който не знае вече да приема съвет;
14 защото единият излиза от тъмницата
4:14 От евр. къщата на веригите.
, за да царува,
а другият, и цар да се е родил, става сиромах.
15 Видях всички живи, които ходят под слънцето,
че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
16 нямаше край на целия народ,
на всички, над които е бил той;
а идващите след него няма да се зарадват в него.
Наистина – и това е суета и гонене на вятъра.
Copyright information for BulProtRev