Ecclesiastes 5

Благоговение пред Бога

1 a  Пази крака си, когато отиваш в Божия дом,
защото да се приближиш да слушаш е по-добро,
отколкото да принесеш жертва на безумните,
които не знаят, че вършат зло.
2 b  Не прибързвай с устата си,
нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога;
защото Бог е на небесата, а ти на земята,
затова нека думите ти бъдат малко.
3 c  Защото както съновидението произхожда от многото занимание,
така и гласът на безумния – от многото думи.
4 d  Когато направиш оброк на Бога,
не се бави да го изпълниш,
защото Той няма благоволение в безумните;
изпълни това, на което си се обрекъл.
5 e  По-добре да не се обричаш,
отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
6 f  Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти;
и не казвай пред Божия служител
5:6 От евр. пред ангела.
, че е било по небрежност;
защо да се разгневи Бог на гласа ти
и да погуби делото на ръцете ти?
7 h  Защото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи,
ти се бой от Бога.
8 i  Ако видиш, че сиромахът е онеправдаван
и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават,
не се чуди на това;
защото над високопоставения надзирава по-високопоставен
и над тях има още по-високопоставени.
9 При това ползата от земята е за всички
и сам царят служи на нивите.

Отношение към богатството

10 Който обича среброто, няма да се насити на сребро,
нито на доходи – онзи, който обича изобилието.
И това е суета.
11 Когато се умножават благата,
умножават се и онези, които ги ядат;
и каква полза има за притежателите им,
освен да ги гледат с очите си?
12 Сънят на работника е сладък,
независимо малко ли е ял или много;
а пресищането на богатия не го оставя да спи.
13 j  Има тежко зло, което видях под слънцето, а именно:
богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;
14 и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай
и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
15 k  Както е излязъл от утробата на майка си,
гол ще отиде пак, както е дошъл,
без да вземе нищо от труда си,
за да го занесе с ръката си.
16 l  Още и това е тежко зло,
че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде;
и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?
17 m  Още и през всичките си дни яде в тъмнина
и има много досада, болест и негодуване.
18 n  Ето какво видях аз за добро и прилично:
да яде някой и да пие,
и да се наслаждава от благата на целия си труд,
с който се труди под слънцето
през всички дни на живота си, които му е дал Бог;
защото това е делът му.
19 o  И на който човек Бог е дал богатство и имот
и му е дал власт да яде от тях
и да взема дела си, и да се весели с труда си –
това е дар от Бога.
20 Защото няма много да помни дните на живота си,
понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.
Copyright information for BulProtRev