Genesis 43

Отиване в Египет с Вениамин

1 a  А гладът се увеличаваше в страната.

2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.

3 b  А Юда му отговори: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

4 Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

5 но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

6 А Израил запита: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?

7 А те отвърнаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези негови думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си.

8 Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати детето с мен и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, ти и децата ни.

9 c  Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги.

10 Понеже ако не бяхме се бавили, без друго досега бихме се върнали втори път.

11 d  Тогава баща им Израил каза: Ако е така, това направете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове
43:11 От евр. хваленото нещо.
на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека.

12 f  Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си: може да е станало грешка.

13 Вземете и брат си и станете, и идете при човека.

14 g  А Бог Всемогъщий да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е казано да остана без деца, нека остана без деца.

15 Тогава братята, като взеха този подарък, взеха двойно повече пари със себе си и Вениамин; и станаха и слязоха в Египет, и се представиха на Йосиф.

16 h  А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора в дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви; защото те ще обядват с мене на пладне.

17 И човекът направи, каквото поръча Йосиф, и той въведе хората в Йосифовия дом.

18 А те се уплашиха затова, че ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Заради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

19 Затова те се приближиха към Йосифовия домакин и му говориха при вратата на дома, като казаха:

20 i  Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

21 j  а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си.

22 Донесохме и други пари със себе си, за да купим храна; не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.

23 А той отвърна: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеон.

24 k  И домакинът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият краката; даде и храна за ослите им.

25 А те приготвиха подаръка за Йосиф, преди да дойде на обяд; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

26 l  И когато Йосиф дойде у дома, поднесоха му вкъщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

27 m  И след като ги разпита за здравето им, той каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

28 n  А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.

29 o  Като погледна, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и попита: Този ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към тебе, сине мой.

30 p  И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

31 q  После уми лицето си и излезе, и въздържайки се, каза: Сложете хляб.

32 r  Тогава сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

33 И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му; и хората се чудеха помежду си.

34 s  Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да е било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.
Copyright information for BulProtRev