James 1

В началото на посланието като автор се сочи „Яков, раб на Бога и на Господ Исус Христос“(1:1). Понеже той не се определя като апостол, явно това не е апостол Яков Зеведеев, брат на евангелист Йоан, нито другият апостол Яков, син на Алфей (Мат. 10:3; Д. А. 1:13). Вероятно авторът е Яков, „брат Господен“(Мат. 13:55), наричан още „малкият Яков“(Марк 15:40). По-късно той бил сред ръководителите на църквата в Йерусалим (срв. Д. А. 1:14; 15:13). След заминаването на апостол Петър Яков станал ръководител на тази църква (Д. А. 21:17-18). Загинал мъченически през 62 г. сл. Хр.

Получатели на посланието са „дванадесетте разпръснати племена“. Под тези думи могат да се разбират юдео-християнските общини в Палестина и други страни. Но това може да бъде определение и за цялото християнство, новия „Божий Израил“(Гал. 6:16), разпространил се по целия свят.

Приема се, че посланието е написано в Йерусалим през 50-те години сл. Хр.

Посланието на апостол Яков, независимо от началните си думи (1:1), обичайни при започване на писмо, по своето съдържание не е писмо. Няма и цялостен систематичен строеж. Тук не срещаме развитие или защита на учение, а наставления за осъществяване на Христовото благовестие в живота на християните. Поради слабата връзка помежду си отделните му части могат да съществуват и напълно самостойно. Влиянието на юдейския начин на мислене и изразяване личи навсякъде, но съдържанието е безспорно християнско. Основата е вярата в Исус Христос, Който е „Господ на славата“, идващият Съдия (2:1; 5:7-11).

Изпитание на вярата

1 a  Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!

2 b  Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания
1:2 Или: изкушения.
,

3 d  като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.

4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.

5 e  Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.

6 f  Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,

10 g  а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.

Причината за изкушението

12 h  Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.

13 i  Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.

14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;

15 j  и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя!

17 k  Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.

18 l  От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

Слушатели и последователи на учението

19 m  Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.

21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

22 n  Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

23 o  Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

24 понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил.

25 p  Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

26 q  Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

27 r  Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.
Copyright information for BulProtRev