Jonah 4

Божиите гняв и милост

1 А поради това на Йона му стана много мъчно и той възнегодува.

2 a  И се помоли на  Господа : О,  Господи , не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.

3 b  Затова, моля Ти се,  Господи , вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея.

4 А  Господ каза: Правилно ли е да негодуваш?

5 Тогава Йона излезе от града и седна на източната страна край града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града.

6 И  Господ Бог определи да израсне една тиква, която се издигна над Йона, за да има сянка над главата му. И Йона се зарадва твърде много за тиквата.

7 А когато се зазори на сутринта, Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна.

8 c  Щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето печеше върху главата на Йона, така че той примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра, отколкото да живея.

9 А Бог каза на Йона: Правилно ли е да негодуваш за тиквата? И той отговори: Правилно е да негодувам, дори до смърт.

10 Тогава  Господ каза: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.

11 d  А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък?
Copyright information for BulProtRev