Joshua 22

ПРОЩАЛНИТЕ СЛОВА ИСУС НАВИН

( 22:1—24:33 )

Две слова към Израилевите племена

1 Тогава Исус повика Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе и им каза:

2 a  Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда  Господният слуга Моисей. Послушахте и мене за всичко, което ви заповядах.

3През дългото време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте своя дълг според заповедта на  Господа , вашия Бог.

4 b  И сега  Господ , вашият Бог, успокои братята ви, както им беше обещал; затова, върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която притежавате, която  Господният слуга Моисей ви даде отвъд Йордан.

5 c  Но внимавайте добре и изпълнявайте заповедите и закона, който  Господният слуга Моисей ви заповяда. Да обичате  Господа , вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привържете към Него и Му служите с цялото си сърце и цялата си душа.

6И така, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.

7 d  (На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им отвъд Йордан, на запад). И така, Исус, когато ги разпускаше да си вървят по шатрите, ги благослови,

8 e  като им каза: Върнете се с много богатство по шатрите си, с много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо и с много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от неприятелите ви.

9 f  И така, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе се отделиха от израилтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, и тръгнаха, за да отидат в Галаадската земя – в земята, която беше тяхно притежание, придобито според  Господнето слово чрез Моисей.

10И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнаха там жертвеник при Йордан, жертвеник с внушителни размери.

11 g  А израилтяните чуха да се говори: Ето, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнали жертвеник в предната част на Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израилтяните.

12 h  И когато израилтяните чуха това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.

13 i  Израилтяните пратиха до Рувимовите синове, до Гадовите синове и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финеес, син на свещеника Елеазар,

14 j  и с него десет началници, по един началник на бащиния дом за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израилевите хиляди.

15Те дойдоха при Рувимовите синове, при Гадовите синове и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя и им казаха:

16 k  Така казва цялото  Господне общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, и се отклонихте днес да следвате  Господа , като сте си издигнали жертвеник, за да отстъпите днес от Него?

17 l  Малко ли ни беше грехът спрямо Фегор, от който и до днес не сме се очистили, макар че заради него напаст сполетя  Господнето общество,

18 m  а вие днес искате да се отклоните от следване на  Господа ? Понеже днес отстъпвате от  Господа , утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество.

19 n  Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава се преместете в земята, която е притежание на  Господа , където стои  Господнята скиния, и получете дял заедно с нас; само не отстъпвайте от  Господа , нито се отделяйте от нас, като си издигнете друг жертвеник освен жертвеника на  Господа , нашия Бог.

20 o  Ахан, Зараевият син, не извърши ли престъпление с обречените неща и не падна ли гняв върху цялото Израилево общество? Този човек не погина единствен поради беззаконието си.

21Тогава Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе отговориха на Израилевите хилядоначалници:

22 p  Могъщият Бог  Йехова , могъщият Бог  Йехова , Той знае – и Израил сам ще узнае! Ако сме сторили това, за да отстъпим или за да извършим престъпление против  Господа , то нека  Господ да не ни избави днес!

23 q  Дали сме си издигнали жертвеник, за да не следваме  Господа или за да принасяме върху него всеизгаряне и мирни жертви, нека сам  Господ да отсъди.

24Нека Той сам види дали не е вярно точно обратното – не направихме ли това от предпазливост и нарочно, като си казвахме: Утре е възможно вашите синове да попитат нашите синове: Какво общо имате вие с  Господа , Израилевия Бог?

25Понеже  Господ е установил Йордан за граница между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове; вие нямате дял в  Господа . Така вашите синове щяха да станат причина нашите синове да престанат да се боят от  Господа .

26Затова си казахме: Нека се заемем да си издигнем жертвеник, не за всеизгаряне, нито за жертва,

27 r  а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да извършваме пред  Господа служение на Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с мирните си приноси, за да не могат утре вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в  Господа .

28Затова си казахме: Ако се случи утре да говорят така на нас или на потомците ни, тогава ще отговорим: Вижте подобието на  Господния жертвеник, който бащите ни издигнаха не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас.

29 s   Господ да не дава да отстъпим ние от Него и да престанем да Го следваме днес, като издигнем друг жертвеник за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен жертвеника на  Господа , нашия Бог, който е пред скинията Му.

30А свещеникът Финеес, началниците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, останаха много доволни.

31 t  И Финеес, син на свещеника Елеазар, каза на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на Манасиевите синове: Днес познахме, че  Господ е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Него. Чрез това избавихме израилтяните от  Господнята ръка.

32Тогава Финеес, син на свещеника Елеазар, и началниците се върнаха от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от Галаадската земя в Ханаанската земя при израилтяните и им донесоха известие.

33 u  И това нещо се видя добро на израилтяните; и те благословиха Бога и не говореха вече за отиване на бой против тях, за да разорят земята, където живееха Рувимовите синове и Гадовите синове.

34 v  А Рувимовите синове и Гадовите синове нарекоха жертвеника така: Това е свидетелство помежду ни, че  Йехова е Бог.
Copyright information for BulProtRev