Judges 11

1 a  Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.

2 Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.

3 b  Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха.

4 А след известно време амонците воюваха против Израил.

5 И когато амонците се биеха с Израил, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.

6 Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.

7 c  А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение?

8 d  Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители.

9 А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и  Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?

10 e  Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай:  Господ нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти.

11 f  Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред  Господа в Масфа.

12 След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?

13 g  А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израил, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път.

14 Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:

15 h  Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;

16 i  но когато Израил идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,

17 j  Израил прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израил прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израил остана в Кадис.

18 k  Тогава Израил мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.

19 l  След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място.

20 m  Но Сион не се довери на Израил дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израил.

21 n   Господ , Израилевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израил и те ги избиха. По този начин Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия.

22 o  Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан.

23 И сега, след като  Господ , Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израил, ти ли ще притежаваш земите им?

24 p  Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които  Йехова , нашият Бог, е изгонил пред нас.

25 q  И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израил и воювал ли е някога против него?

26 r  Триста години са минали, откак Израил се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно?

27 s  Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене.  Господ , Съдията, нека съди днес между израилтяните и амонците.

28 Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него.

29 t  Тогава  Господният Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците.

30 u  Ефтай направи оброк на  Господа : Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,

31 v  онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на  Господа и ще го принеса всеизгаряне.

32 И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и  Господ ги предаде в ръката му.

33 w  Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израилтяните.

34 x  Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.

35 y  И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на  Господа и не мога да се отрека.

36 z  А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на
11:36 От евр. отворих устата си.
 Господа , направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като  Господ е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците.

37 Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо – пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.

38 Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.

39 ab  В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израил

40 Израилевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
Copyright information for BulProtRev