Psalms 137

Песен на заточениците във Вавилон

(По слав. 136.)
1 При реките на Вавилон, там седнахме.
Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;
2 на върбите сред него
окачихме арфите си.
3 a  Защото там онези, които ни бяха пленили,
поискаха от нас да пеем думи;
и онези, които ни бяха опустошили,
поискаха веселие, като ни казаха:
Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента  Господня
в чужда земя?
5 Ако те забравя, Йерусалиме,
нека забрави десницата ми изкуството си !
6 b  Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня,
ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.
7 c  Помни,  Господи , това, което сториха едомците
в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха:
Разрушете, разрушете го до основите му!
8 d  Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена,
блазе на онзи, който ти въздаде
за всичко, което си ни сторила!
9 e  Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък
малките ти деца!
Copyright information for BulProtRev