‏ Job 3

ДИАЛОЗИ МЕЖДУ ЙОВ И ТРИМАТА МУ ПРИЯТЕЛИ

( 3:1—31:40 )

Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия

1 След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2Йов проговори: 3 a Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина онзи ден;
Бог да не го зачита отгоре
и да не изгрее на него светлина.
5 b Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят;
облак да седи на него;
всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае онази нощ;
да не се брои между дните на годината,
да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане онази нощ;
радостен глас да не дойде в нея.
8 c Да я прокълнат онези, които кълнат дните,
онези, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Да изгаснат звездите на вечерта ѝ;
да очаква светлина и да я няма,
и да не види първите лъчи на зората;
10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба
и не скри скръбта от очите ми.
11 d Защо не умрях при раждането
и не издъхнах, щом излязох от утробата?
12 e Защо ме приеха коленете?
Или защо гърдите, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
тогава щях да съм в покой.
14 f Заедно с царе и съветници на земята,
които си градят пусти стълбове;
15 или с князе, които имаха злато,
които напълниха къщите си със сребро;
16 g или като скрито пометнато, нямаше да ме има,
както младенци, които светлина не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават
и там уморените се успокояват.
18 h Заедно се успокояват и пленниците,
не чуват гласа на насилника.
19 Там са малък и голям;
и слугата е свободен от господаря си.
20 i Защо се дава светлина на злощастния
и живот на огорчения в душата,
21 j които копнеят за смъртта и я няма,
ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища –
22 които много се радват и веселят,
когато намерят гроба?
23 k Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит
и който Бог е преградил?
24 Защото вместо ядене идва ми въздишка;
и стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, ми се случи;
и онова, от което треперех, се стовари върху мене.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност;
но пак смущение ме нападна.
Copyright information for BulProtRev