Lev 1 | BulProtRev | STEP | И Господ повика Моисей и като му говореше от шатъра за срещане, каза:

a Изх. 19:3 , 40:34 , 35 ; Чис. 12:4 , 5

d Изх. 12:5 ; Лев. 3:1 , 22:20 , 21 ; Вт. 15:21 ; Мал. 1:14 ; 1 Пет. 1:19 ; Еф. 5:27 ; Евр. 9:14

e Изх. 29:10 , 15 , 19 ; Лев. 3:2 , 8 , 13 , 4:15 , 20 , 26 , 31 , 35 , 8:14 , 22 , 9:7 , 16:21 , 24 , 22:21 , 27 ; Чис. 15:25 ; 2 Лет. 29:23 , 24 ; Ис. 56:7 ; Рим. 5:11 , 12:1 ; Фил. 4:18

f Лев. 3:8 ; 2 Лет. 35:11 ; Мих. 6:6 ; 1 Пет. 1:2 ; Евр. 10:11 , 12:24

g Бит. 22:9

h Бит. 8:21 ; Йез. 20:28 , 41 ; 2 Кор. 2:15 ; Еф. 5:2 ; Фил. 4:18

i Лев. 1:3

j Лев. 1:5

k Лев. 5:7 , 12:8 ; Лука 2:24

l Лев. 6:10

m Бит. 15:10 ; Лев. 1:9 , 13

Leviticus 1

Както старозаветната традиция, така и първата християнска църква приемат, че съставителят на книгата е Моисей. Той всъщност не се явява като автор съчинител, а просто записва това, което Господ му говори. Личността на записващия остава настрана, тя не се вижда. В центъра стои сам Господ и заповедите, отнасящи се до служение на Бога. В древността тази книга се наричала още „Законът за жертвите“. Нито една от старозаветните книги не съдържа толкова много тайни за съвременния читател, както книгата Левит. Нужно е богато въображение, за да се изгради представа за обредите и ритуалите, символизиращи грехопадението, изкуплението и съзнанието за святост. Книгата Левит е част от Закона, даден при сключването на Завета на планината Синай (Изх. 19—20 гл.). Централни теми на книгата са тези за Божественото присъствие, святостта и очистването посредством жертви.

Закони за жертвоприношенията

1 ^a И Господ повика Моисей и като му говореше от шатъра за срещане, каза:

2 ^b Кажи на израилтяните: Когато някой от вас принесе жертва ^{▼▼ 1:2 От евр. курбан.} на Господа , нека принесе от добитъка, от едрия или дребния добитък.

3 ^d Ако приносът му за всеизгаряне е от едрия добитък, нека принесе мъжко животно без недостатък; да го принесе пред входа на шатъра за срещане, за да бъде прието от Господа .

4 ^e Да положи ръката си върху главата на животното, определено за всеизгаряне, и ще бъде прието от негово име, за да извърши умилостивение за него.

5 ^f После да заколи телето пред Господа ; и свещениците, Аароновите синове, да принесат кръвта и да поръсят с нея наоколо върху жертвеника, който е пред входа на шатъра за срещане.

6 И да одере животното, определено за всеизгаряне, и да го насече на късове.

7 ^g А синовете на свещеника Аарон да сложат огън на жертвеника и да наредят дърва на огъня.

8 И свещениците, Аароновите синове, да сложат тези късове, главата и тлъстината на дървата, които са върху огъня на жертвеника;

9 ^h а вътрешностите му и краката му да измие с вода и свещеникът да изгори всички тези части на жертвеника като всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна на Господа .

10 ⁱ Ако пък приносът му за всеизгаряне е от стадата, от овцете или от козите, нека принесе мъжко животно без недостатък.

11 ^j Да го заколи пред Господа на северната страна на жертвеника; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят жертвеника наоколо с кръвта му.

12 И да го насече на късове, с главата му и тлъстините му; а свещеникът да ги нареди на дървата, които са върху огъня на жертвеника.

13 А вътрешностите и краката да измие с вода; и свещеникът да принесе всички тях и да ги изгори на жертвеника; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна на Господа .

14 ^k Но ако приносът му за всеизгаряне на Господа е от птиците, тогава да принесе от гургулиците или от гълъбчетата.

15 Свещеникът да го донесе при жертвеника и като откъсне главата му, да го изгори на жертвеника; а кръвта му да изцеди до страната на жертвеника.

16 ^l Да изтръгне гушата и перата му и да ги хвърли на източната страна на жертвеника, към мястото за пепелта.

17 ^m И да го разчекне между крилата, но без да го разделя на две; и свещеникът да го изгори върху дървата, които са на огъня на жертвеника; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна на Господа .