Matthew 22

Притча за царската сватба

( Лука 14:16-24 )

1 ^a И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше:

2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

4 ^b Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба.

5 Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;

6 ^c а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.

8 ^d Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.

9 Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.

10 ^e И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

11 ^f А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.

12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13 ^g Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14 ^h Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани.

За плащането на данъка

( Марк 12:13-17 ; Лука 20:20-26 )

15 ⁱ Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него.

16 И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

17 Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?

18 А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате ▼

▼ 22:18 Или: изкушаване.

, лицемери?

19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.

20 Той ги попита: Чий е този образ и надпис?

21 ^k Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

22 И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.

За възкресението на мъртвите

( Марк 12:18-27 ; Лука 20:27-40 )

23 ^l В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха:

24 ^m Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.

25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;

26 също и вторият, и третият до седмия.

27 А след всички тях умря и жената.

28 И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?

29 ⁿ А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.

30 ^o Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето.

31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:

32 ^p „Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33 ^q И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му.

Най-голямата заповед

( Марк 12:28-34 ; Лука 10:25-28 )

34 ^r А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно.

35 ^s И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса:

36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?

37 ^t А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“

38 Това е първа и най-голяма заповед.

39 ^u А втора, подобна на нея , е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“

40 ^v На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.

Исус Христос и Давид

( Марк 12:35-37 ; Лука 20:41-44 )

41 ^w И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита:

42 Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.

43 Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва: 44 ^x „Каза Господ на моя Господ:
Седи отдясно на Мене,
докато положа враговете Ти под краката Ти“?

45 И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?

46 ^y И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.