Titus 1

Това послание, както и първото послание на апостол Павел към Тимотей, е написано по време на последното мисионерско пътуване на апостола и може да се отнесе към 62 – 64 г. Вероятното място на написването му е Македония. Тит е християнин от езически произход. Апостол Павел го взема със себе си в Йерусалим по време на апостолския събор (Гал. 2:1-3). Той придружава Павел като надежден и верен сътрудник в следващите мисионерски пътувания. Неговото служение като представител на апостола продължава в Крит (1:5) и в Далмация (2 Тим. 4:10).

В посланието си Павел насърчава Тит да завърши организацията на църквите в Крит и да се бори против намиращите се там лъжеучители (1:10-14 и 3:9-11). В него наред с грижата за здравото учение Павел отделя внимание на подобаващото поведение на християните (2 и 3 гл.).

За епископското служение

1 ^a Павел, слуга на Бога и апостол на Исус Христос, за подпомагане вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието,

2 ^b в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,

3 ^c а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене, по заповед на Бога, нашия Спасител,

4 ^d до Тит, истинското ми чедо по общата ни вяра: Благодат и мир да бъде с теб от Бога Отца и Христос Исус, нашия Спасител.

5 ^e Оставих те в Крит по тази причина, да сложиш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;

6 ^f ако някой е непорочен, мъж на една жена и има вярващи деца, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство.

7 ^g Защото епископът трябва да бъде непорочен като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, не пристрастен към виното, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба,

8 ^h а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан;

9 ⁱ който да държи вярното слово, според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение и да опровергава онези, които противоречат.

Срещу лъжеучителите

10 ^j Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, особено от обрязаните,

11 ^k чиито уста трябва да се запушат, човеци, които развалят цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат.

12 ^l Един от тях, някой си техен пророк, е казал: „Критяните са винаги лъжци,
зли зверове, лениви търбуси.“

13 ^m Това свидетелство е вярно. Поради тази причина ги изобличавай строго, за да бъдат здрави във вярата

14 ⁿ и да не отдават внимание на юдейските басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината.

15 ^o За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите няма нищо чисто, но и умът им, и съвестта им са осквернени.

16 ^p Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за каквото и да било добро дело.