‏ 1 Chronicles 21

1 ^a П одигна се сатана против Израиля и подбуди Давида да преброи израилтяните.

2 И Давид каза на Иоава и на началниците народни: идете, пребройте израилтяните от Вирсавия до Дан, и ми представете да зная броя им.

3 Иоав каза: да наспори Господ Своя народ сто пъти повече, отколкото е. Те всички, господарю мой, царю, не са ли раби на моя господар? Защо иска това моят господар? За да се сметне това за грях на Израиля ли?

4 ^b Но царската дума надделя над Иоава. И отиде Иоав, та обходи цял Израил, и дойде в Иерусалим.

5 И даде Иоав на Давида списък на преброения народ. Всички израилтяни бяха хиляда хиляди, и сто хиляди мъже меченосци, а иудеи – четиристотин и седемдесет хиляди меченосци.

6 А левитите и вениаминците не преброи с тях, защото царската дума бе отвратителна на Иоава.

7 ^c Това нещо не беше угодно в очите на Бога, и Той порази Израиля.

8 ^d И Давид каза Богу: твърде съгреших, че сторих това. Сега прости вината на Твоя раб, защото постъпих твърде безразсъдно.

9 ^e И говори Господ на Гада, ясновидец Давидов, и рече:

10 иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си едно от тях, и Аз ще го пратя върху ти.

11 ^f Дойде Гад при Давида и му каза: тъй говори Господ: избери си:

12 или три години глад, или три месеца да бъдеш преследван от твоите неприятели, и мечът на твоите врагове да се допира до тебе; или три дни меч Господен и мор по земята и Ангел Господен да погубва по всички предели на Израиля. И тъй, виж, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил с тия думи.

13 ^g Давид отговори на Гада: много ми е мъчно, ала нека подобре падна в ръцете на Господа, защото милосърдието Му е твърде голямо, – само да не падна в ръце човешки.

14 И проводи Господ мор на Израиля, и умряха седемдесет хиляди души израилтяни.

15 ^h Па проводи Господ Ангела в Иерусалим, за да го изтребва. И когато начена да изтребва, Господ видя и се разкая за това бедствие, и каза на Ангела-изтребителя: стига! Сега спусни ръката си. А Ангелът стоеше тогава над гумното на иевусееца Орна.

16 Давид по дигна очи и видя Ангела Господен, да стои между земята и небето с гол в ръка му меч, протегнат над Иерусалим; и падна ничком Давид и старейшините, покрити с вретище.

17 ⁱ И каза Давид Богу: нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло, а тия овци какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека Твоята ръка бъде върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да го погубиш.

18 ^j И Ангелът Господен рече на Гада, за да каже на Давида: нека Давид дойде и постави жертвеник Господу върху гумното на иевусееца Орна.

19 Давид отиде, според думите на Гада, който му говори от име Господне.

20 Орна се обърна, видя Ангела, и четиримата му синове се скриха с него. Орна вършееше тогава пшеница.

21 ^k Дойде Давид при Орна. Орна, като погледна и видя Давида, излезе от гумното и се поклони Давиду ничком доземи.

22 Давид рече на Орна: дай ми мястото на гумното, аз ще съградя върху него жертвеник Господу; дай ми го за колкото струва, за да се прекрати изтребата у народа.

23 Орна отговори на Давида: вземи си го; нека моят царгосподар прави каквото му е воля; ето, давам и воловете за всесъжение, и диканите – за дърва, и пшеницата – за принос; всичко туй давам даром.

24 Цар Давид каза на Орна: не, аз искам да купя това от тебе за колкото струва, защото не ще принасям Господу твой имот и не ще принасям всесъжение нещо, взето даром.

25 И Давид даде на Орна за онова място шестстотин сикли злато.

26 ^l И съзида там Давид жертвеник Господу и принесе всесъжения и мирни жертви; и призва Господа, и Той го послуша, като прати огън от небето върху всесъженния жертвеник.

27 И Господ каза на Ангела: върни меча си в ножницата му.

28 В това време Давид, като видя, че Господ го послуша на гумното на иевусееца Орна, принесе там жертва.

29 ^m А Господнята скиния, която Мои сей бе направил в пустинята, и всесъженния жертвеник се намираха в онова време на Гаваонската висина.

30 И Давид не можеше да иде там, за да потърси Бога, защото беше уплашен от меча на Ангела Господен.