‏ Acts 5

1А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,

2 скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.

3 ^a Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?

4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.

5 Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

6 А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.

7 След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.

8 А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.

9 Но Петър ѝ каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.

10 И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа ѝ.

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.

12 ^b А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.

13 От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.

14 ^c А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,

15 тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.

16 Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.

17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,

18 туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.

19 Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:

20 ^d идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.

21 Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.

22 Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха

23 и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.

24 Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.

25 Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.

26 Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;

27 а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:

28 ^e не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.

29 ^f А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.

30 ^g Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.

31 ^h Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.

32 ⁱ За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

33 Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.

34 Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;

35 а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.

36 ^j Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.

37 ^k След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.

38 ^l И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;

39 ^m ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.

40 Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.

41 ⁿ А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.

42 И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.