Ecc 4:8-9 | BulOrth | STEP | човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. „За кого ли пък – казва той – се трудя и лишавам от блага душата си?“

Ecclesiastes 4:8-9

8 ^a човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. „За кого ли пък – казва той – се трудя и лишавам от блага душата си?“– И това е суета и нехубава работа.

9 ^b По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си.