‏ Luke 22

1 ^a Н аближаваше празник Безквасници, наречен Пасха;

2 а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.

3 ^b И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте.

4 И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.

5 Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари;

6 и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа.

7 ^c И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне,

8 и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.

9 А те Му рекоха: де искаш да приготвим?

10 Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,

11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?

12 И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.

13 Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.

14 ^d И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,

15 и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,

16 ^e понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.

17 И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,

18 защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие.

19 ^f И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.

20 Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.

21 ^g Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;

22 ^h прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.

23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.

24 А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.

25 А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;

26 а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.

27 ⁱ Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.

28 Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,

29 и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,

30 ^j за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.

31 ^k И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;

32 ^l но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.

33 Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!

34 ^m Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.

35 ⁿ И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.

36 Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;

37 ^o защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.

38 Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.

39 ^p И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.

40 ^q А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.

41 И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,

42 като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.

43 И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.

44 И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.

45 Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;

46 и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.

47 ^r Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е.

48 А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?

49 Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?

50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.

51 Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го.

52 А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!

53 Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.

54 ^s Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.

55 Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.

56 Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.

57 Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.

58 След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм.

59 А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.

60 Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.

61 ^t Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62 И като излезе вън, горко плака.

63 ^u Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха;

64 и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари?

65 И много други хули казваха против Него.

66 ^v А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си;

67 и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;

68 ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете;

69 ^w отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила.

70 И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз.

71 А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.