‏ Matthew 22

1И исус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:

2 ^a царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си

3 и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.

4 Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.

5 Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;

6 други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.

7 ^b Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.

8 Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.

9 Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.

10 И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.

11 Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,

12 и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.

13 Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;

14 ^c защото мнозина са звани, а малцина избрани.

15 ^d Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.

16 И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;

17 затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?

18 Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?

19 покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.

20 И казва им: чий е този образ и надпис?

21 ^e Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

22 И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.

23 ^f В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:

24 ^g Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;

25 у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;

26 също и вторият, третият, дори до седмия;

27 а след всички умря и жената;

28 и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.

29 Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;

30 ^h защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.

31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:

32 ⁱ „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог на мъртви, а на живи.

33 И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.

34 А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.

35 ^j И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:

36 Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?

37 ^k А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:

38 тази е първа и най-голяма заповед;

39 ^l а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;

40 на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.

41 И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:

42 ^m какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.

43 Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:

44 ⁿ „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?

45 И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?

46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.