Job 2

1Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа. 2Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ 3Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен, справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. Той все още устоява в своята безукорност, а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без причина.“ 4Сатана възрази на Господа с думите: „Човек заменя кожа за кожа! А за живота си той ще даде в замяна всичко, което притежава. 5Но Ти простри ръка и се докосни до костите му и месата му – тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице?“ 6Тогава Господ каза на Сатана: „Добре, нека той бъде в твоя ръка, само запази живота му!“

7 След това Сатана се отдалечи от Господа. Той порази Йов с тежки гнойни струпеи – от ходилата на нозете му до самото му теме. 8А Йов взе една глинена отломка да се чеше с нея и седеше в пепелта на бунището. 9Неговата жена му каза: „Ти още упорстваш в своята безукорност. Отречи се от Бога и умри!
2:9 В Септуагинта: „След като измина много време, неговата жена му каза: „Докога ще упорстваш и казваш: „Ето ще потърпя още малко време, защото имам надежда за спасението си“. Ето изчезна споменът за тебе от земята, синовете и дъщерите ти – родилните болки на моята утроба, както и грижите, от които напразно се изнурих с непосилен труд. Самият ти седиш в гной с червеи и прекарваш нощта под открито небе. А аз обикалям като скитница и слугиня от място на място и от къща в къща. Чакам кога ще залезе слънцето, за да си почина от непосилния труд и страданията, които сега ме измъчват. Кажи най-после някоя дума срещу Бога и умри!“
10 b  Но той ѝ отговори: „Ти говориш, както говорят безумни жени: щом доброто приемаме от Бога, не трябва ли и злото да приемаме?“При всички тези изпитания Йов не съгреши с устата си.

11 И трима приятели на Йов чуха за всички тези нещастия, които го бяха сполетели. Те тръгнаха – всеки от мястото, където живееше: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец. Те се уговориха да отидат, за да споделят скръбта му и да го утешат. 12Но когато го видяха отдалеч, не го познаха. Те викнаха с глас и заплакаха. Раздраха връхните си дрехи и хвърляха към небето прах над главите си. 13До него те преседяха на земята седем дена и седем нощи, но никой и дума не му казваше, понеже виждаха, че страданието му е много голямо.
Copyright information for BulCont