1 Samuel 1

Името на Самуил, което се използва в еврейската Библия за заглавие на първите две книги на Царете, не доказва, че той е авторът на книгите (неговата смърт е описана в 1 Царе 25:1). Възможно е обаче част от текстовете да произхождат от него или от неговите приемници – пророците Натан и Гад. Най-ранното възможно датиране на написването на книгата е краят на X век пр. Хр., но съществуват и предположения, че окончателната редакция на книгата е направена след Вавилонския плен (след 539 г. пр. Хр.). В книгата се описва възникването на монархията в Израил и първият период от нейното съществуване, свързан с историята на три личности: Самуил, Саул и Давид.

Елкана и Анна – родителите на Самуил

1 a  Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.

2 Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.

3 b  Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на  Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред  Господа .

4 c  И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;

5 d  а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но  Господ беше затворил утробата ѝ.

6 e  А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че  Господ беше затворил утробата ѝ.

7 (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в  Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)

8 f  Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?

Обещанието на Анна и раждането на Самуил

9 g  А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при  Господния храм.)

10 h  И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на  Господа и плачеше много.

11 i  И направи оброк, като каза:  Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на  Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.

12 А като продължаваше да се моли пред  Господа , Илий забеляза движението на устата ѝ.

13 Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.

14 И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.

15 j  А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред  Господа .

16 k  Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.

17 l  Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

18 m  А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.

19 n  И като станаха рано сутринта и се поклониха пред  Господа , се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и  Господ си спомни за нея.

20 И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил
1:20 Т.е. изискан от Бога.
; защото си каза: От  Господа го изпросих.

Самуил – посветен на  Господа

21 p  След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на  Господа годишната жертва и оброка си.

22 q  Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред  Господа и да живее там завинаги.

23 r  Мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само  Господ да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.

24 s  И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в  Господния дом в Сило. А детето беше малко.

25 t  След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.

26 u  А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на  Господа .

27 v  За това дете се молех. И  Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.

28 w  Затова и аз го дадох на  Господа . През всичките дни на живота си ще бъде посветено
1:28 От евр. дадено на заем.
на  Господа . И тя се поклони там на  Господа .
Copyright information for BulProtRev