2 Corinthians 1

След изпращането на първото послание до коринтската църква апостол Павел продължил своята проповедническа дейност в Ефес, очаквайки сведения за приема и въздействието на посланието му. Но междувременно в Коринт настъпили някои отрицателни промени, които принудили апостола да изпрати там своя ученик и помощник Тит и да подготви свое посещение в града. Той тръгнал по суша – през Троада и Македония (2:12-13), където срещнал връщащия се от Коринт Тит. Помощникът му съобщил добрата новина за покаянието на коринтските християни и желанието им да следват убедено напътствията на апостола (7:6-16).

Второто послание към коринтяните повече от всички други послания ни позволява да разберем апостолското самосъзнание на автора. При това то съдържа важни становища във връзка с отношението между църква и йерархическо служение в нея.

Благодарност към Бога

1 a  Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая:

2 b  Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.

3 c  Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха,

4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

5 d  Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос.

6 e  Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

7 f  И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

8 g  Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение
1:8 От гр. бреме.
, свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си;

9 i  даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

10 j  И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави,

11 k  като ни съдействате и вие чрез молитва, така че, поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат, да благодарят мнозина за нас.

Отлагане на посещението в Коринт

12 l  Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

13 Защото не ви пишем друго, освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате

14 m  (както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

15 n  С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен,

16 o  като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

17 p  Нима като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“с „не, не“?

18 Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“,

19 q  защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана и „да“и „не“, но в Него стана „да“;

20 r  понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „Да“; затова и чрез Него е „Амин“, за Божията слава чрез нас.

21 s  А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог,

22 t  Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.

23 u  Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

24 v  защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди.
Copyright information for BulProtRev